Галерия
До броени дни ще станем свидетели на едно ново творение, което ще заживее своя живот в градската среда на София. Проектът „Един човек“ се реализира по Програма „Навън“ на Столична община заедно с подкрепата на КОНТРАКС.
Дигиталното изкуство, както днес обобщаваме тези интердисциплинарни практики, отива отвъд употребата на компютърни системи за визуализация, управление и контрол, но и демонстрира потенциала си да отразява съвременните социално-културни феномени по един нов начин.
Проектът, който представяме на вашето внимание е такъв: междинен, хибриден, интердисциплинарен, кросмедиен. Той е следствие от съвместната работа на един сложен екип, също много миксиран. Това са група програмисти, архитект, инженер, конструктор, геодезист, електричари, железари, хамали, биг дейта консултанти, лайв стрийминг спецове, ригъри, фотографи, видеографи, документалисти, журналисти, медийни специалисти, урбанисти, модератори на съдържание, спонсори, партньори, администратори по цялата скала на съгласуване на проекта и много други. В различен етап от подготовката и реализацията на този проект, доц. д-р Венелин Шурелов, сценограф, преподавател в НХА и автор на проекта се допитва и прибавя към основното ядро различни хора с различни функции и този процес продължава, а самият той споделя:
Всички ние се опитваме да подсигурим адекватното функциониране на една причудлива конструкция наречена „Един човек – електронно тяло в градска среда“.
Проектът “Един човек” е високотехнологична интерактивна инсталация, разположена в градска среда. Инсталацията е комплексно технологично съоръжение със строго определени функции, които сме регламентирали с екипа програмисти. Визуално обектът представлява над 13 метрова фигура, наподобяваща човек. Тя е изградена от стоманена конструкция и двустранно разположени LED дисплеи, едното лице е обърнато към НХГ, а другата към градската градина в посока на Народния театър. Към екраните се подава динамично съдържание, генерирано от компютърен алгоритъм в два режима.
Първият режим е свързан със сигнал получаван директно от две камери разположени двустранно на фигурата. През определен интервал от време, повтарящ се кратък запис от видеонаблюдението се качва като фрагмент върху екраните, всеки един от тях е “уловил” един или няколко минувачи, които са попаднали в зоната на видеонаблюдение, предварително обозначена. Така голямото “екранно тяло” ще изглежда съставено от множество други по-малки фигури. За автора това е образ на нашето общество, на държавата, едно тяло съставено от множество други по-малки, които са във връзка, споделящи една функционалност, чието съжителство е предопределено от системата в която са попаднали.
Доц. д-р Венелин Шурелов отбелязва, че понятието система, е ключово за изграждането на представата, която ще ни помогне да възприемем този проект, защото той би следвало да бъде разбиран именно като система и като такава той е свързан с материалния и нематериалния свят, с феномените, с явленията, промените, динамиките, зависимостите между отделните играчи. Като „играчи“, от една страна, определя минувачите или изобщо човешкия фактор, от друга страна стоят принципите заложени в компютърния алгоритъм, като алеаториката, например. Компютърният алгоритъм непрекъснато хвърля зарче, за да определи поведението на Един човек. Непредсказуемостта е един много съществен елемент от канавата на дигиталното изкуство, защото е близка до самия живот. Това на пръв поглед е най-прозаичната причина на света, но тя радикално сменя статуса на художествения обект от статична вещ, към активен обект, комуникационен модул, който предпоставя ролята на зрителя да бъде активна и ангажираща. Това е признак за виталност и от друга страна защита срещу банализиране, способност за самоактуализиране. Когато говорим за художественото произведение като система, това означава че го откачаме от материалния свят, от света на всекидневната употреба. В противен случай произведението губи символния си запас и се превръща в част от набора с вещи. Големият успех на произведенията на дигиталното изкуство е именно невъзможността тези пластично-визуални метафори да застинат и да се превърнат в „буквализирани метафори“. Има, много примери за такива произведения, които са родени от света на идеите, но впоследствие остават прикрепени към чисто материалния свят, към света на предметите, продуктите, консумацията. Случаят на „Един човек“ не е такъв, и това е една от характеристиките на този проект. Него го има, но и го няма. Той е по скоро видимостта на един феномен, едно явление, една крехка наличност, зависима от обмена на данни, стойности, информационни звена, той е в една постоянна изменчивост, той никога няма да бъде един и същ в продължение на целия период на експониране. В този смисъл въпросът за притежанието е много любопитен. Може ли някой изобщо да го притежава, какво получава имайки го, как се отнасят тези въпроси към традициите в изкуството основани на колекционерството, пазара, собствеността?
Нека да преминем към втория режим. Той е генериран от анализ на данни. В технологично отношение това е най-иновативната част от проекта. Този режим се отнася към компютърното управление на системи свързани с инфраструктура и околна среда, огромните количества данни събирани от сензори в реално-време, формирането на едно ново информационно пространство, наричано – BigData. „Един човек“ функционира чрез програмен код, който събира, анализира и визуализира информация свързана с града, неговата динамика, качеството на околната среда и пр. Визуализирането и интерпретирането на тази информация като артистичен материал, аз наричам „електронната тъкан“, от която е изграден „Един човек“.
Авторът обеснява, че нагласата за възприемането на този обект би следвало да не се приема като инфо табло, а комуникационен тотем, маяк, комуникационен модул. Една функционираща нон стоп, жива система, в която протича огромен обмен от данни, информационни звена и стойности. Един кибернетичен човек.
Двата режима за генериране на екранно съдържание работят синхронно в изграждането на една хомогенна визуална среда. Един човек има свой език, своя лексика. Той съчетава видеонаблюдение, визуализация на данни и текст.
Инсталацията “Един човек” попада в категорията на процес-ориентираното изкуство, в което начините за взаимодействие с творбата са съставен и съдържателен елемент. Функционалността на произведението е отделено от контрола на автора и представлява гъвкава структура, зависеща от поведението на хората и промените в околната среда. Мястото, на което е разположена творбата изисква такъв подход. Съвременните технологии позволяват да се изграждат системи с отворен достъп, с по-скоро либерален, отколкото авторитарен начин на функциониране. Изграденият на този принцип обект би бил добро отражение на обществения образ в настоящия момент.
Фигурата, разположена на площадка Мавзолей, която доминира в публичното пространство не е конкретна историческа личност, а сбор от едно постоянно актуализиращо се множество от случайни минувачи или нарочни посетители. Интерактивният елемент води до възможност за игрови взаимоотношения, децата вероятно ще са във възторг, но би могло до доведе до остри социални послания, които биха могли да протекат по неговата повърхност.
Предстои ни да проследим порастването на „Един човек“, да видим неговите изводи от голямото уравнение на града и неговите хора. Бъдете част от този процес. „Един човек“ е жива система, а не статичен монумент, и моя отговорност като негов партньор е да създам настроение за разбирането му, търсейки форми на съпричастност, не само материална, но и интелектуална, емоционална, морална. Неговото присъствие ще се разгърне като представяне, публичност, дискурс, архивиране и пр. Той ще води паралелен живот и в социалните мрежи, така че следете и участвайте активно, разбира се искрено и верни на собствените си разбирания. Част от манифеста на този проект е да вдигнем нивото на разбиране и толерантност, способност и готовност да очакваме художниците да бъдат новатори, експериментатори, смели авантюристи.
„Може да звучи малко пресилено и на ръба на самохвалството, но проекта по който работим съвместно с КОНТРАКС ще остане в историята, оставяйки ярка следа в развитието на едни важни процеси, които стимулират съвременното изкуство в България и новаторските художествени практики. Ние сме облагодетелствани, бих казал привилегировани от обстоятелствата, довели до нашата среща и невероятния исторически шанс да работим съвместно по едно събитие, което има потенциал да остави траен отпечатък в градската култура“ – обобщава доц. д-р Венелин Шурелов партньорството с КОНТРАКС по проекта.
